Родопчанин носи 8 т камъни на гръб, за да изгради 6 параклиса покрай горска пътека
Александър Караджов търси пречистване и възмездие, активността му радва и християни, и мюсюлмани От 10 година е доброволец в отряда за помощ при бедствия и повреди в Смолян, изкарал е курс за планински водачи, обича скалното катерене
“Вътрешният позив да строя параклиси, както и изборът на място са неща, които не мога да обясня. Изпитвам нужда да ги върша. ” Това споделя 37-годишният Александър Караджов, който е построил 6 дребни параклисчета по пътека над Смолян, която води към местността Белият камък, а оттова към скалата Невястата и манастира “Св. Пантелеймон ”.
Пътеката е доста живописна, по нея минават стотици туристи. Хората се молят и палят свещи в тези дребни параклисчета, които са по-скоро открити иконостасчета.
Александър е доброволец от 10 години в отряда за помощ при бедствия и повреди в Смолян. През 2015 година бе разгласен и за Доброволец на годината поради серия от акции в помощ на бедстващи хора в Смолян и близките села, изолирани поради падналия тук-там до три метра сняг. Не съумява да вземе премията си персонално, тъй като ден по-рано се ражда щерка му Александра.
Първия параклис почнал през 2014 година дружно с приятеля си Владимир Медов, само че спрели поради настъпващата зима и падналите снегове. “Бяха ме застигнали поредност от инциденти в няколко поредни години. Вярвах, че покровител ми е св. архангел Михаил, посредством градежа взех решение да изразя признателност към светията ”, споделя Александър пред " 24 часа ".
До мястото не стига кола и носили пясък и цимент на тил, а камъните събирали от региона. Караджов споделя, че даже и да има път, отново би ги носил на тил, тъй като това е като филтриране и възмездие за него.
“Роден съм на 25 март, Благовещение. Оттам пристигна концепцията за построяването на втория храм. В деня на света Варвара пък - 4 декември, е родена щерка ми Александра, което стана мотив за построяването на третия параклис. А “Рождество Богородично ”, “Св. св. Кирил и Методий ” и “Св. Мина ” съставляват един самобитен отбор от три параклиса, съградени дружно.
Три от параклисчетата - “Рождество Богородично ”, “Св. св. Кирил и Методий ” и “Св. Мина ”, са съградени дружно. Снимка: Валентин Хаджиев
“Рождество Богородично ” е наречено на жена ми Мария, “Св. св. Кирил и Методий ” - на татко ми Кирил, а “Св. Мина ” - с цел да оказва помощ на всички хора да се разминат с беди и тествания ”, изяснява Александър.
На всеки параклис е поставил икона на светеца. Александър ги поддържа самичък, само че нито един до момента не се е саморазрушил или е станал обект на вандализъм.
Той избира здрави скали с ориентировка изток-запад. След това деликатно разчиства нестабилните скални парчета, до момента в който доближи здрава основа, която дооформя благодарение на чук или кирка. После идва ред на основата, която гради от камък, вар и цимент. Понякога се постанова да я иззида по-висока и постоянна, в случай че мястото е по-ниско от пътеката.
Едва тогава идва ред на същинския строеж. За него употребява здрав камък - риолит.
“Най-големият мурафет е в изработката на арката.
Тя лишава и най-вече време. После идва боядисването - употребявам вар, с цел да добие параклисчето хубав и приключен тип. Монтирането на кръста и подредбата на иконите са последният стадий от строителството. Използвам естествени материали, които групирам от региона. Купувам само цимент, а в последните две години се постанова да нося и туби с вода, тъй като летата се оказаха много сухи ”, разкрива Александър. Градежът на един параклис му лишава от 30 до 40 дни. По груби калкулации единствено пренесените камъни за шестте параклиса са към осем тона.
“В строителството получавам помощ от татко ми, а няколко другари се включват и с финансова поддръжка. Но най-ценна и зареждаща е богатствата дума от хората, които минават по пътеката. Те се радват, когато видят, че се строи храм
Хубавото на хората в Родопите е, че не се разделят по вероизповедания, а насладата и на християни, и на българомохамедани е идентична и откровена ”, акцентира Александър.
Той е прочут със своите неспирни завършения - търси забравени места в крайните кътчета на България, разказва премеждията си, прави фотографии и ги разгласява в персонален блог. Завършил е курс за професионални планински водачи, практикува скално и спортно катерене, колоездене, каньонинг, лов на риба.
Преди 10 години дружно с Вилиан Стефанов става създател на книга за забравени места в България от връх Вейката до Долината на стръвниците. В своите 12 истории описват по какъв начин са достигнали до призрачни села, в които човешкото наличие постепенно изчезва.
С доста възторг споделя за пътуванията си в разнообразни краища на България - от Белоградчишките скали и Трънското ждрело до река Велека, странджанските екопътеки и плажа Силистар. В “Пътеводител на забравената България 2 ” пък двамата разказват именитото ловно стопанство от времето на комунизма, в което са ловували Тодор Живков и Николае Чаушеску. Районът е съзнателно обезлюден през 70-те години на предишния век, с цел да се ограничи достъпът на хора до ловните полета на ръководещата върхушка. Александър споделя и по какъв начин там против него изскочила мечка. Срещата, популярност богу, приключила наред.
“Вътрешният позив да строя параклиси, както и изборът на място са неща, които не мога да обясня. Изпитвам нужда да ги върша. ” Това споделя 37-годишният Александър Караджов, който е построил 6 дребни параклисчета по пътека над Смолян, която води към местността Белият камък, а оттова към скалата Невястата и манастира “Св. Пантелеймон ”.
Пътеката е доста живописна, по нея минават стотици туристи. Хората се молят и палят свещи в тези дребни параклисчета, които са по-скоро открити иконостасчета.
Александър е доброволец от 10 години в отряда за помощ при бедствия и повреди в Смолян. През 2015 година бе разгласен и за Доброволец на годината поради серия от акции в помощ на бедстващи хора в Смолян и близките села, изолирани поради падналия тук-там до три метра сняг. Не съумява да вземе премията си персонално, тъй като ден по-рано се ражда щерка му Александра.
Първия параклис почнал през 2014 година дружно с приятеля си Владимир Медов, само че спрели поради настъпващата зима и падналите снегове. “Бяха ме застигнали поредност от инциденти в няколко поредни години. Вярвах, че покровител ми е св. архангел Михаил, посредством градежа взех решение да изразя признателност към светията ”, споделя Александър пред " 24 часа ".
До мястото не стига кола и носили пясък и цимент на тил, а камъните събирали от региона. Караджов споделя, че даже и да има път, отново би ги носил на тил, тъй като това е като филтриране и възмездие за него.
“Роден съм на 25 март, Благовещение. Оттам пристигна концепцията за построяването на втория храм. В деня на света Варвара пък - 4 декември, е родена щерка ми Александра, което стана мотив за построяването на третия параклис. А “Рождество Богородично ”, “Св. св. Кирил и Методий ” и “Св. Мина ” съставляват един самобитен отбор от три параклиса, съградени дружно.
Три от параклисчетата - “Рождество Богородично ”, “Св. св. Кирил и Методий ” и “Св. Мина ”, са съградени дружно. Снимка: Валентин Хаджиев
“Рождество Богородично ” е наречено на жена ми Мария, “Св. св. Кирил и Методий ” - на татко ми Кирил, а “Св. Мина ” - с цел да оказва помощ на всички хора да се разминат с беди и тествания ”, изяснява Александър.
На всеки параклис е поставил икона на светеца. Александър ги поддържа самичък, само че нито един до момента не се е саморазрушил или е станал обект на вандализъм.
Той избира здрави скали с ориентировка изток-запад. След това деликатно разчиства нестабилните скални парчета, до момента в който доближи здрава основа, която дооформя благодарение на чук или кирка. После идва ред на основата, която гради от камък, вар и цимент. Понякога се постанова да я иззида по-висока и постоянна, в случай че мястото е по-ниско от пътеката.
Едва тогава идва ред на същинския строеж. За него употребява здрав камък - риолит.
“Най-големият мурафет е в изработката на арката.
Тя лишава и най-вече време. После идва боядисването - употребявам вар, с цел да добие параклисчето хубав и приключен тип. Монтирането на кръста и подредбата на иконите са последният стадий от строителството. Използвам естествени материали, които групирам от региона. Купувам само цимент, а в последните две години се постанова да нося и туби с вода, тъй като летата се оказаха много сухи ”, разкрива Александър. Градежът на един параклис му лишава от 30 до 40 дни. По груби калкулации единствено пренесените камъни за шестте параклиса са към осем тона.
“В строителството получавам помощ от татко ми, а няколко другари се включват и с финансова поддръжка. Но най-ценна и зареждаща е богатствата дума от хората, които минават по пътеката. Те се радват, когато видят, че се строи храм
Хубавото на хората в Родопите е, че не се разделят по вероизповедания, а насладата и на християни, и на българомохамедани е идентична и откровена ”, акцентира Александър.
Той е прочут със своите неспирни завършения - търси забравени места в крайните кътчета на България, разказва премеждията си, прави фотографии и ги разгласява в персонален блог. Завършил е курс за професионални планински водачи, практикува скално и спортно катерене, колоездене, каньонинг, лов на риба.
Преди 10 години дружно с Вилиан Стефанов става създател на книга за забравени места в България от връх Вейката до Долината на стръвниците. В своите 12 истории описват по какъв начин са достигнали до призрачни села, в които човешкото наличие постепенно изчезва.
С доста възторг споделя за пътуванията си в разнообразни краища на България - от Белоградчишките скали и Трънското ждрело до река Велека, странджанските екопътеки и плажа Силистар. В “Пътеводител на забравената България 2 ” пък двамата разказват именитото ловно стопанство от времето на комунизма, в което са ловували Тодор Живков и Николае Чаушеску. Районът е съзнателно обезлюден през 70-те години на предишния век, с цел да се ограничи достъпът на хора до ловните полета на ръководещата върхушка. Александър споделя и по какъв начин там против него изскочила мечка. Срещата, популярност богу, приключила наред.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ